Неа Рода
Неа Рода е най-голямото бежанско село в северната част на Халкидики. Основано е веднага след Малоазийската катастрофа в местността „Провлак“ (= „преди дворчето“ = преди канала на Ксеркс) от 40 бежански семейства от Рода, които след едногодишно скитане пристигат в Халкидики през лятото на 1923 г. Групата от Митилини пристига след това, за да проучи района, отхвърля местността на днешен Урануполис като тясна и малка, пребивава няколко месеца в Йерисос, предлага за новото селище склона на днешното пристанище на Йерисос, но след реакцията на хората от Йерисос, които се страхуват от бъдещо сливане на селата, в крайна сметка избира местността „Провлакас“ и подходящо кръщават новото село „Нова“ Рода. Новото село започва да привлича още бежанци. Значителен брой стига с частни кораби от Скопя (или „Скупя“), намираща се на остров Алони, срещу и много близо до Рода. Жителите са предимно моряци и търговци. Първото нещо, което взимат със себе си, е чудотворната икона на Дева Мария, която днес е покровителката и гордостта на Нова Рода. Семейства пристигат и от Източна Тракия, както и от Хараки и Кизик. Междувременно хората от Рода, които пребивават другаде, биват уведомени и повечето в отговор на призива, пристигат в Неа Рода. Следват трудни години за всички жители. Носталгията по родните места постоянно се изразява с пожеланието „айде със здраве и честита родина!“. Съществува голямо желание за ново начало. Хората се отварят към морето, обработват земята и лека-полека напредват значително.
Малцина днес са представители на първото поколение бежанци, които помнят всичко това. Въпреки това познаването на историята ни е ценно и за нас по-младите.